Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Публикувано от Investor.bg

Лихвите по новите депозити на населението са на 19-месечно дъно от 5,41% през май 2010 г., а новосключените депозити на фирмите са на 25-месечно дъно от 4,26%.

Това би трябвало да означава, че банките плащат по-малко лихви по депозитите, без да получават по-малко лихви по кредитите, защото там лихвите по старите кредити не са намалявани. И като цяло нетният лихвен приход би трябвало да расте.

На практика обаче през май 2010 г. нетният лихвен приход на банките е 238 млн. лв. и намалява с 2,4% на годишна база, показват изчисления на Investor.bg на база данните на БНБ. Това е вторият месец със спад на нетния лихвен доход на годишна база, след като за април той беше минус 1,45%. За сравнение, през март имаше ръст с 1,5% на годишна база, през февруари ръст с 6,45%, през януари увеличение с 1,08%, а през декември 2009 г. повишение със 7,56% на годишна база.

Една от причините за намаляващия нетен лихвен доход е намалението на приходите от лихви с 3,28% на годишна база до 421,5 млн. лв. през май 2010 г., въпреки увеличението на кредитния портфейл с 1,44% на годишна база до 57,23 млрд. лв.

Трябва да се има предвид, че за приход се приемат само реално платените лихви, а не и начислените по лошите кредити.

Също така нетният лихвен приход трябваше да се увеличава и само поради факта, че капитала на банките е увеличен със 7% на годишна база до 9,35 млрд. лв. към 31 май 2010 г., а срещу този капитал банките не плащат лихви.

Лошите кредити са причина за начисляването на обезценки за 98 млн. лв. през май 2010 г. (ръст с 29% на годишна база), което е 41% от нетния лихвен приход.

Сред основните причини за лошите кредити са повишените в последните две години лихви по кредитите, като ръст от 1,5 процентен пункт (от 8,5% до 10% например) увеличава вноската с 18% (от 1 000 на 1 180 лв. например) по дългосрочните кредити, тъй като по тях се плащат основно лихви и се погасява съвсем малка част от главницата.

Разходите за лихви на банките в известна степен все още са високи поради сключените преди 6 месеца или 1 година депозити на високите лихвени нива. Тези депозити обаче са малко, защото основно се сключваха 3-месечни депозити, а и шестмесечните и годишни депозити ще падежират в следващите месеци и това ще окаже своя ефект върху намалението на лихвените разходи.

Въпреки намаляващия нетен лихвен разход и въпреки увеличените разходи за обезценки банките отчитат печалба от 53,2 млн. лв. през май 2010 г., което все пак е намаление с 27% на годишна база.

Лошите и преструктурирани кредити се увеличиха с нови 371 млн. лв. през май 2010 г., като ръстът на годишна база е с 218% до 5,67 млрд. лв.

Делът на лошите и преструктурирани кредити достига рекордните 14,62% от всички кредити (без овърдрафтите).

Потенциал за намаление на лихвите по депозитите в следващите месеци явно има предвид факта, че в последните месеци те намаляват, въпреки че банките майки са изтеглили 2,74 млрд. лв. от банковата система.

Това теглене е станало възможно, тъй като населението е спестило 3,34 млрд. лв., въпреки намаляващите лихви и съответно стимули за спестяване, и след като не са се появили кредитополучатели, които банките да одобрят, за да им отпуснат ресурс. Като резултат ненужните пари са върнати на банките майки.

Спестяването ще бъде още по-лесно в предстоящите месеци юли, август и септември, които са единствените в годината (заедно с юни) през които България традиционно реализира положителен баланс по текущата сметка поради приходите от чуждестранни туристи и прибирането на реколтата в земеделието.

Така банките може би ще се осмелят да намалят лихвите по старите кредити, което ще намали размера на лошите и преструктурирани кредити от текущите им нива от 5,67 млрд. лв., ще доведе до реинтегриране на провизии и до по-широка кредитна база, която плаща лихви, което пък ще увеличи нетния лихвен приход.

И докато намаление на лихвите по старите кредити може да не доведе до желаното намаление на просрочените кредити, то веднага ще намали нетния лихвен приход и не се знае кой от двата ефекта ще е по-силен и в какъв срок ще се прояви.

Това е дилемата, която банките ще се опитват да разрешат в следващите месеци и години