Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Публикувано от Capital.bg

Най-слабият януари от години. Така банкери определяха първия месец на 2012 г. след въпрос "Как върви кредитирането?". Вчера думите им бяха потвърдени и от официалните данни на БНБ. През миналия месец има свиване спрямо декември при всички видове заеми – корпоративни, жилищни и потребителски, като при последните спадът е и на годишна база.

Тенденцията на свито кредитиране не е нова, но и перспективите за някакво размразяване не изглеждат много добри и за това има няколко причини. Едната е, че българските банки следват политиката на собствениците си да се отпускат съвсем малко или почти никакви кредити. Това е заради несигурността в еврозоната, породена от дълговата криза, която сви силно ликвидността във финансовата система - затова и самите банки предпочитат да трупат средства. Към това може да се добави и ниското търсене и влошена платежоспособност при фирми и домакинства.

В същото време спестяванията продължават да се увеличават, като годишният темп на нарастване при домакинствата през януари (13.5%) е по-висок от декемврийския (13%) - пряк резултат от негативните очаквания на потребителите за икономиката. В края на миналия месец обемът на депозитите на физически лица е 31.2 млрд. лв., а този на фирмите – 13.8 млрд. лв., като и при тях прирастът е двуцифрен – 11.3%.

(Не)кредитирането

През януари корпоративните кредити намаляват (имало е повече погашения по съществуващи кредити от новоотпуснати) със 196.8 млн. лв. до 33.27 млрд. лв. Жилищните заеми за един месец се свиват с 41.1 млн. лв. до 8.76 млрд. лв., а потребителските – с 59 млн. лв. до 7.4 млрд. лв., като при тях вече трети пореден месец се наблюдава спад. При корпоративните заеми спадът е за пръв път от миналия февруари, при потребителските намалението е три поредни месеца, а ипотечните растат през цялото време на кризата (с изключение на януари 2009 г. и януари и октомври 2011 г.).

На годишна база все още се отчита ръст при ипотеките – с 0.8%, и при фирмените заеми – с 4.7%. Заемите за потребление се свиват и на годишна база – с 1.1%.

Прогнозите в банковия сектор за тази година са за ръст от около 5% в кредитирането (преди кризата то растеше с по над 50%). В същото време обаче финансовите институции тук следват поведението и политиката на кредитиране на централите си в Европа, които предпочитат да държат ликвидността си на депозити в Европейската централна банка.

През декември миналата година банките там изтеглиха рекордните 489 млрд. евро от рефинансирането с тригодишни заеми, което пусна ЕЦБ. Дни след това кредитните институции складираха над 500 млрд. евро в централната банка на еврозоната. Така се оправда скептицизмът на анализатори, че тези средства ще достигнат до реалната икономика.

През декември например кредитирането в еврозоната за частния сектор отчете най-силния си месечен спад, откакто се води статистика от 1991 г. от ЕЦБ, като се сви с 0.7%. Същевременно на годишна база беше отчетен най-слабият ръст от юли 2010 г. - едва 1%. Заради дълговата криза в Европа и блокирането на пазарите там и тук банките са предпазливи. Така към липсата на търсене се прибавя и силно свитата активност на банките.

Януарските данни обаче не са достатъчни да се каже дали банките отново ще преминат на режим затягане на кредитирането, за да се спре изтичане на ликвидност (както през 2009 г.). За това са необходими още поне няколко месеца. В крайна сметка отпускането на нови кредити се сочи като едно от предизвикателствата, с които банките ще трябва да се справят през 2012 г.

Проблемите продължават

Лошите и преструктурираните кредити (освен просрочия над 90 дни включват и редовни заеми, които са предоговорени заради проблеми в обслужването им) увеличават обема и дела си, но годишният им темп на нарастване продължава да е намаляващ. Общо този тип заеми в края на януари са 9.209 млрд. лв., или 22.35% от кредитния портфейл на банковата система. Годишният им прираст е 22.37%, като в началото на кризата беше трицифрен, а в края на 2010 г. например е 73%.

Обема и дела само на необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) БНБ публикува на тримесечна база. Към края на миналата година той е 14.93%. От централната банка посочват, че данните за преструктурираните и с просрочие в обслужването кредити не показват общо класифицираните рискови експозиции, нито конкретно дела на необслужваните заеми (тези с просрочия над 90 дни). Източник на такава информация са именно тримесечните надзорни данни на БНБ.

Втори пореден месец се наблюдава свиване на портфейла от просрочия и преструктурирани заеми в потребителския сегмент - със 17.2 млн. лв. до 1.5 млрд. лв. Това се случи и през декември (намаление с около 40 млн. лв.). Не може да се каже със сигурност каква е причината за това.

Има няколко варианта, които обясняват такова движение – подобрение в качеството на портфейла, отписване на провизирани преди това лоши кредити (вече не се отчитат като лоши и преструктурирани) или продажба на част от портфейла на други институции (обикновено на фирми за събиране на вземания). От централната банка публикуват само данните, като не коментират какво стои зад движението и промените в статистиката.

При фирмените заеми през януари увеличението на лоши и преструктурирани е със 131.6 млн. лв. до 5.8 млрд. лв., а при жилищните – с 11 млн. лв. до 1.725 млрд. лв.