Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Публикувано от Investor.bg

Някои банки имат специални техники за справяне с бизнес клиентите си, които не могат да обслужват вноските по кредитите си: дават им повече време, надявайки се, че нещата ще се подобрят и те ще могат да се изплатят по-късно, пише WallStreet Journal.

Банките го наричат „разумна стратегия“, критиците - „разсрочвай и се преструвай“.

Банките прилагат този модел особено по отношение на кредитите, обезпечени с бизнес имоти, при които по време на бума оптимистичните кредитополучатели получиха кредити на стойност десетки милиарди долари.

Една голяма вълна от фалити бе отложена през последните месеци, тъй като банките предпочетоха да удължат матуритета по редица кредити или да предложат по-ниски от пазарните лихви. Това помогна също да бъде запазен банков капитал, тъй като някои от рисковите кредити останаха в графата „обслужвани“, което предотврати необходимостта от увеличение на капиталите, които банките трябва да заделят като резерви за бъдещи загуби.

Обемът на преструктурираните нежилищни ипотеки в САЩ бе 23,9 млрд. долара в края на първото тримесечие, което е над три пъти повече от нивата година по-рано и седем пъти над нивата преди две години.

Тази практика обаче създава известна несигурност относно здравословното състояние, както на пазара на бизнес имоти, така и на някои банки. Опасенията са относно факта, че активното преструктуриране на рискови кредити всъщност маскира реалния мащаб на слабостта на пазара на бизнес имоти, както и потенциалните загуби в балансите на банките.

Един пример е Georgian Bank, която през 2007 г. отпусна 13,5 млн. долара на компания в Атланта, част от които бяха използвани за закупуването на парцел за строежа на луксозен хотелски и жилищен комплекс. Кредитът трябваше да бъде изплатен през ноември 2008 г., но банката удължи този срок с една година. Впоследствие тя го отложи до май 2010 г. с опция за още едно разсрочаване до ноември 2010 г.

Банката обаче бе затворена от регулатора в Джорджия миналия септември. Докладът на регулатора цитира прекалено либерални условия за отпускане на кредити и „агресивна стратегия за растеж... която съвпадна с понижаващите се икономически условия в Атланта...“. Някои от активите на банката бяха прехвърлени във First Citizens Bank and Trust Co., който започна процедура по принудително отнемане на въпросния парцел. Кредитополучателите обаче оспориха процедурата и в момента текат преговори за споразумение.

Банките в САЩ държат ипотеки към пазара на бизнес имоти, които са на прага да преминат в категория „лоши“, на обща стойност 176 млрд. долара. Около две трети от кредитите, чийто матуритет ще настъпи до 2014 г. са на стойност по-висока от пазарната стойност на активите, с които са обезпечени.

Стойностите на бизнес имотите в САЩ остават с 42% по-ниски от нивата през октомври 2007 г. и само малко над най-ниската точка, която достигнаха през октомври 2009 г., сочи информация на Moody's.

В края на първото тримесечие 9,1% от бизнес ипотеките в портфейлите на банките бяха с просрочия в сравнение със 7% годино по-рано и едва 1,7% през първото тримесечие на 2007 г., според Foresight.

По думите на един от вицепрезидентите на Американската асоциация на банкерите Марк Тенхънфелд понякога за банките е по-добре да удължат даден кредит и да увеличат шанса да си получат парите обратно, отколкото да го изискат и поради това да изсипят още повече имоти на и без това слабия пазар.

Въпреки това практиката за разсрочване и модифициране на условията по рисковите кредити също крие опасности. Ако това не проработи, банките в крайна сметка така или иначе ще трябва да отпишат кредитите.

В този момент обаче, ако банките не са заделили достатъчно капитали за тези загуби, техните печалби ще бъдат сериозно засегнати.

Също така склонността на банките да удължат периода на кредитите не позволява на пазара на бизнес имоти да достигне дъното, което може да е предпоставка за едно по-сериозно възстановяване.

В по-широк план, неспособността банковите баланси да се разтоварят от неизправните кредити препятства кредитиранео към други, по-платежоспособни кредитори. Този модел много напомня, въпреки че мащабът му е по-малък, на неспособността на японските банки да отпишат лошите кредити през 90-те години, което спомогна за дългогодишен период от стагнация.

Това е „параграф 22“ за банките, коментира изданието. Докато част от техния капитал е замразен под формата на кредити, които са в критично положение и докато банките виждат възможности за още много кредити, които всеки момент могат да станат необслужвани, тяхната политика за кредитиране вероятно ще остане ограничена.

От друга страна, да решат този проблем радикално чрез отписването на още повече кредити означава дори още по-голям удар за техния капитал.

Въпреки всички усилия на регулаторните органи да внесат по-голяма прозрачност и да регламентират процеса, те все още не са спомогнали за стабилизация на ситуацията.

Наред с това банките не са задължение да обявяват официално как променят условията по своите кредити, което прави още по-трудно да се разбере дали заделят достатъчно провизии за евентуални загуби.

В по-голямата част от случаите промяната на условията по кредитите в крайна сметка не е достатъчно за тяхното спасяване, пише изданието.