Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Публикувано от Dnevnik.bg

Българската икономика ще превключи на растеж през следващите тримесечия, но кризата ще продължи да се усеща още дълго време. Това прогнозираха експертите на Института за икономически изследвания при БАН.

"Ще отчетем положителен икономически растеж, но все още сме в криза и излизането от нея се свързва с достигането на нивата на БВП отпреди нея, което все още е далеч във времето", обяви на пресконференция днес д-р Митко Димитров, директор на института.

Констатацията идва броени дни след като официалната статистика отчете 1.5% спад на българската икономика през второто тримесечие - най-ниският отрицателен темп от началото на годината, което наред с данните за продължаващия ръст на износа и през юли даде повод на икономисти и финансовия министър Симеон Дянков да обявят, че това е сигурен сигнал за излизане от кризата.

Според бившия член на управителния съвет на БНБ и настоящ икономист от БАН Гарабед Минасян пречките пред излизането от рецесията са свързани с ниската ликвидност в банковата система, за което допринася пасивното отношение на БНБ, изтичането на капитали от страната и отсъствието на чужди инвестиции, продължаващото неусвояване на европейските субсидии, проблемите с държавния бюджет и безсмисленото пропиляване на енергия за влизане на страната в еврозоната.

"Има нотки на съживяване на икономиката. Нужно е обаче да бъдат решени 3-4 възлови проблема, които изискват макроикономически управленски решения", каза Гарабед Минасян. Сред него БНБ да разхлаби паричната политика в рамките на възможностите на валутния борд, като намали още минималните задължителни резерви и по този начин помогне за разрешаването на ликвидните проблеми на търговските банки и правителството да създаде условия за привличане на чуждестранен капитал, което все още не се случва. Кабинетът трябва също така да преструктурира и рационализира разходите си, но не да ги намалява, препоръча още икономистът. "Не трябва да се бърза с приемането на еврото. Не виждам проблем да продължим с лева", коментира Минасян. Според икономиста е чиста илюзия да си мислим, че можем да влезем в еврозоната дори през следващите десет години.

Експертите на БАН обърнаха внимание и на проблемите с отрицателния платежен баланс на страната, дължащ се на драстичното свиване на финансовата сметка на страната, което не може да бъде компенсирано от намалелия дефицит по текущата сметка. "Изтича валута от страната, а ликвидната криза в банковия сектор се задълбочава. В същото време банките търсят депозити ускорено, при което цената им расте, а оттам - и кредитъат. БНБ гледа пасивно на тези събития", коментира Гарабед Минасян, като според него централната банка се опасява, че при евентуално разхлабване на паричната политика кредитните институции в страната ще изнесат пари към централите си навън. Разчетите на икономистите на БАН обаче показват, че тези опасения са неоснователни, тъй като по-малко от половината от изтеглените пари от страната през последното тримесечие на 2008 г. се дължат на пободен ход от страната на банките. Затова Минасян препоръчва БНБ да намали още минималните задължителни резерви (МЗР). "В ЕС те са 2%, а у нас нивото им е 10% и ние рано или късно трябва да гравитираме към тези 2%", обясни той.

За ликвидните проблеми на търговските банки пък Минасян съди по седмичната динамика на резервите, които кредитните институции са длъжни да поддържат в БНБ. Неговите наблюдения сочат, че банките теглят от тях в периодите от началото до края на месеца, което той тълкува като решаване на ликвидни проблеми.

Според други експерти, до които "Дневник" се допита, обаче този ход на банките не означава непременно, че те изпитват затруднение с разплащанията си, а е свързан по-скоро с ефективното управление на парите им. Наред с това коефициентът на ликвидност в банковия сектор в страната е над 20% по последни данни, което го прави един от най-ликвидните в Европа според банкерите.

Данните на БНБ показват, че от началото на годината валутните резерви на страната са се понижили с 1.12 млрд. лв. През кризисната 2009 г. обаче те скочиха с половин милиард лева спрямо 2008 г., когато икономиката растеше, част от което се дължи и на увеличената депозитна база в страната след "депозитната война" между банките. Част от новопривлечените пари в системата постъпват в БНБ по линия на минималните задължителни резерви.

Изчисленията на учените показват, че за първото полугодие от страната има отлив на валута за 1.2 млрд. евро при 0.9 млрд. евро през същия период на 2009 г. За сравнение - през първото полугодие на 2008 г. страната е имала валутни постъпления за 1.3 млрд. евро. Според Гарабед Минасян изтичането на валута от страната се финансира от валутните резерви на страната и това не може да продължава дълго. Само за две години до полугодието на тази пък трансферите от фондовете на ЕС са намалели с 65%, сигнализираха икономистите